Безвъзвратно загубени и затрупани

Landfill

picture:ollie perott

music: Angelo Badalamenti

Огледай се около себе си, не…, не, впрочем няма какво да видиш около себе си, защото си или вкъщи, или в офиса, а там няма да видиш това, за което ти говоря.

Спомни си за всички онези разноцветни, открояващи се от природата, но не и от българскатa култура, ненужни никому отпадъци, които газим всеки ден приемайки ги за даденост. Боклуци, по които ние хората се движим, като птиците на бунището, защо нито са наши /за да ги преместим в контейнерите/, нито има смисъл да го правим!!! По-добре да минем по другата“малко“ по-чиста пътека или градинка, така ще забравим за боклука, така той ще остане в задния двор.

Безброй сантименталности изписани и изказани за българите и културата им напоследък, за тяхното единство, гордост и обичай. Високопарни думи, след които следва задълбочаване на кризата, но не на финансовата, а на тази която се намира дълбоко в нашите души! -Дали не са самата истина! Истината винаги е проста, но от нея почти винаги боли! Тя винаги е една и в случая тя е, че България е една от най-лепкавите и най-омацаните държави на планетата (и то не само на тема чистота…).

Изгубени в боклука не само в чуждия, а и в собствения- мръсен сюреализъм!

И докато в другите краища на света правят чудеса от боклука, ние при нас обещаваме, всеки път, обещаваме и когато дойде нашият ред, започваме да вадим кирливите ризи на предшествениците си, да рушим дори и малкото изградено от тях! „20 години“ години на преход-на всяка четвърта започваме да рушим пирамидите на предишните „властелини“, рушим ги три години и след това, строим нашите една и така пак, и пак , и пак -Бах тоя преход няма ли да свърши!!! 20 години, от които последните 10 проблемите с боклука се смитат под килима, а контейнера, той се намира точно до него …

Звучи просто, но дали е така?!?

Дали наистина не живеем все по- пагубно, все по- бесмислено, а в същото време си мислим, че това е най-красивита част от досегашната и настоящата история на човечеството. История, която пишем ние, мислейки се за много важни и значими с всичките си материални придобивки,с работата която не харесваме, с хората които сме но не обичаме….Най вероятно тази история няма да бъде прочетена от никой, защото ще бъде отрупана, заляна и безвезвратно загубена в боклуците, едни толкова малки и елементарни неща в действителност, за които сме неспособни да направим един жест за самите нас, а именно да ги изхвърлим, в шибания контейнер! Точно така в шибания контейнер, не през прозореца на колата, не в градинката, не през тераста, не в реката,не до контейнера……..

Незнам дали все още забелязвате или свикнахте с това, но държавта ни е толкова мръсна, че всяко нещо, което произвежда от нея  е още по-мръсно, най вече хората. Хората, българите, за които „вкъщи“ е само малкото пространство между четрите стени или между двете си уши, българите за които извън прозореца е чуждо, извън вратата е „държавно“.

Не си правете илюзията, че ако дойде някаква непозната сила и изчисти цялата ни държава, и утре тя ще бъде чиста!- Е.., дори и да се случи, утре тя няма да бъде чиста, няма да бъде, защото в нея живеят българи!

Благодарност, на кого и за какво?!?

Children of Ethiopia

photo: 101jack

Един нетрадиционен празник за нашата държава, както и за над 95% от всички съществуващи държави . Един празник, чиято цел може би е просто да ни напомни,  за „малките“, но безценни неща, които има на този свят. Да напомня за всяко едно постижение,  за всеки един достигнат връх, за всяка една стъпка, за това с чия подкрепа е направена, под чия закрила! Може би всеки ден трябва да е ден благодарността, може би всеки ден трябва да сме благодарни за това, че сме се събудили,че имаме честа лъчите на слънцето да докоснат лицето ни, заради това,че усещаме удоволствие от това вятъра да промушва ръцете в косите ни, да сме благодарни за това, че има безкрайно висши сили, като природата около нас. Природата, на която цял живот не ще се насладим, не за друго, а защото един живот не би ни стигнал за да я опознаем, да усетим всичките и блага и дарове, да вкусим плодовете й. Благодарност, че изпълва душите ни с равновесие и покой, когато се взираме в нея. Да и благодарим затова, че все още я има, въпреки непреодолимите ни набези, проявена сила на бездействие и пагубните крачки срещу нея, с които я заличаваме безвъзвратно!

Незнам за теб, но аз лично съм благодарен за всичкото това, а то, то е само една млака частица, една прашинка от пръста върху която стъпваш!

Благодарен съм и за…На кого съм благодарен, на Господ, на съдбата???…..Благодарен съм на целия обкръжаващ ме и необкръжаващ свят, на всички онези сили, които мога да си обясня, както и на тези които не мога. Благодарен за това, че съм в нечии мисли, че ще живея и след като ме няма в нечии и сърца. Благодарен съм за силата, която ми дават Хората около мен, за любовта с която съм обграден, за всички онези моменти, които са спирали дъха ми, за всички онези красиви неща, които не съм могъл да събера с поглед. Не мога да не съм благодарен и за всички онези усмивки, с които съм бил дарен и още повече за всяка една, която аз съм дал. Благодарен съм и за всички онези моменти, в които съм чувал онези мощни, силни, нестихващи удари в гърдите ми, каращи ме да летя.

Благодарен съм за още толкова много неща, за които не прочете тук, за още толкова много други, които ще запазя само за себе си.

По-важното вмомента е Ти за какво си благодарен?

Ода за Бареков

Архивите говорят - Н.Б. vs Н.Б.

колаж: Елфа

Сълзите се търкалят бавно по лицето ми,
порени от наболата брада,
кой ще ме наставлява сутрин сега,
докога ще се будя без Бареков, докога!

Наполеона се отказва от превзетите земи,
кой сега ще се наеме да го замени?
Няма друг да дойде и така да ни плени,
Бареков отива да превзема други планини.

Туповни думи екнат от върха,
егоцентрични откоси се реят срещу него,
а той с гордо вдигната глава
набира свойта слава!

Велик, велик е нашият Наполеон
с гъз като на хамелеон,
въртян на толкова страни,
с едничка цел- слава да брани.

Нарамил мешка с амуниции от слово,
със думи тежки, като от олово,
Бареков тръгна да превзема нови върхове
и не ще го спрат дори и бурни ветрове.

Отказа се от голямата “зелена” планина,
обгърнта от спунената тъмнина,
без никакви страхове
от гонещите го лицемерни гласове.

Обещал на майка си:
“Мамо на върха, като съм аз ще слезна,
в очите ти да блесна!”
дори съдбата с шамар да го плесне,
той във БиТиВи не ще се весне!

На ново поприще за подкрепата ви ще воюва,
без величие да си заплюва.
Неще се той откаже за поглед ви да се бори
ако ще и БарЕкадата да се събори,
и сигорно е, че няма да откаже да говори,
на ББ обещава, само с опозицията ще спори.

Дори когато утре се сабудиш за него си спомни,
за рошавата му прическа
и за очите му огромни,
за жестовете благосклонни
и най-вече за идеите „революционни“!

Но истината е, че надали на вас ви дреме,
дали ще го видите след време.
Защо се питам е цялото шумене,
като това си е неговото бреме?

Одата е в подкрепа на каузата на Елфа

За онлайн фермерите

Cows

photo : Michelle Lyles

/ Малки обяви

Продавам колчета за доматите във фейсбук! Количествата са бързо изчерпаеми!! /

Изобщо не мога да разбера, от къде намираш време да четеш тези редове?!? Хей осъзнай се в този момент може би кравитете ти, се разреждат и вече не са наредени по цветове! Може би е време да пракъснеш четенето за няколко минути за да наториш доматите си.

Внимавай с доматите има нов вредител!

„Tuta absoluta (Meyrick, 1917) или „доматен миниращ молец” е много опасен неприятел, който предпочита доматите, но напада също патладжан, пипер, картофи както и други културни и диви растения от сем. Solanaceae като черно куче грозде, татул и др. Неприятелят може да намали добивите от домати от 50 до 100 на сто.“

/ Малки обяви

Продавам много изгодно нафта от локомотив! Става и за тракторите на фейсбук! /

Може би пръстите ти отново те сърбят адски много да навиеш часовника си в 4:00 аm  за да отведеш кравата си да пасе и да полееш зарзавата! Е, дано поне млекцето, което ще си произведеш за закуска да ти е вкусно. Със сигорност ще ти дойде добре, дори ще подейства, като противоотрова  на фона на всички онези коктейли, които ти изпратиха френдовете ти „for free“, онази вечер. Леле, навярно много те боли главата!

Един съвет и към всички отглеждащи овце във Facebook :

„Освен правилното хранене на кочовете трябва да се осигурява всекидневно движение – най-добре сутрин рано или вечер по 2-3 км дневно, което поддържа високата полова активност на кочовете.
Много важен момент е половата натовареност на кочовете по време на случната кампания. Ако кочът е пуснат и се намира денонощно в стадото с овцете, при размърляне на 2-3 и повече овце той извършва тяхното покриване по няколко пъти и е възможно дори при 1-2 овце да извърши около 10покривания дневно. Това води до бързо изтощаване и влошаване на качеството и оплодителната способност на спермата, а често и до загуба на полово влечение и не…..“

По- дяволите хора осъзнайте се отделяте толкова време и внимание, за изграждане и подръжка на онлайн ферми, а всъщото време се храните с боклуци, гумени и безвкусни зеленчуци,  лоени меса с незнаен произход.  Като искате да сте фермери, поне го направете така, че да има реален ефект от това! Отглеждайте животни и разстения на живо. Приберете се на село и бъдете истински фермери!

В България има над 500 пустеещи села без нито един постоянен жител в тях!

Има и още 462 села с под 10 постоянни жители, което ще рече от 1 до 9  жители, като преобладават тези села с по трима!

В България има 687 села, чийто постоянни жители са между 10 и 30!

Има 5.5 Милиона пустеещи дакара земя!

Замислете се следващия път докато си правите сандвича от хляб ( направен със жито от Казахстан), намазан с маргарин (със слънчоглед внос от Турция) и плънка от сирене (от палмово масло и тебешир), домати (с идеални пестициди от Гърция), маруля (мутант с листа по големи от тези на 18 годишния трилистник на майка ви от Турция), луканка (чисто месо -14%, примеси/кожи, кости, дреболии, и др./- 86%- и това е спрямо рецептурника на БДС). Замислете се, когато бавно отхапвате от него, втренчени във онлайн фермата си.

Бон Апети!!!

Един „шашав“ несбъднат житейски проект

Man in the dark

photo : RomImage

Той се отдалечаваше бавно от горящата кола, премятайки с ръка кичура спуснал се върху изпотеното му почерняло чело. Крачейки с бавни стъпки към асвалта той издигаше малките финни прашинки от пресъхналата земя. Коженото му яке постоянно ухаещо на тютюн вече издаваше аромат на „чад“. Дънките бяха изгубили „естествено“ синия си цвят, вече наподобяваха мръсен, недобре изгладен кафяв панталон. Точно след, като стъпи на едрия асвалт очите му се изпълниха с надежда виждайки светлините на движещата се кола в далечината. Бавно отмести увисналатa си риза от закачения на колана малък „пищолъ“…

Поредната еднообразна вечер, отново седеше на бара на селската кръчма, отново „лющеше“ домашно приготвената (кръстена) ракия. Никой не смееше да се доближи до него, след случая предишната вечер, в който преби един от своите съселяни. Той живееше на принципа [пре/у] бий двама, трима и другите сами ще те уважават. Изпадайки отново в дупка след поредното му уволнение, като шпакловчик на строителен обект на новозаселил се богаташ, той се чустваше безполезен, ненужен никому и застаряващ „майстор“ с нежно треперещи ръце. За ралика от съседите си той предпочиташе да умре, като майстор (било то и от глад), пред това да ходи да пасе диви животни по прегорялата българска прерия. Вечерта не вещаеше нищо по различно от предишната с тази разлика, че този път досадника не беше само един. Той продължаваше да седи на бара и да отпива бавно с умерени глъдки от малката чашка, премествайки погледа си в ротативни посоки и избирайки си следващия обект за кратката тренировка на бързите си ръце. Името му беше Ради, прякорът, отреден от съселяните му беше „Бокси“, заради кратката му 3 месечна кариера на боксыор(по скоро 3 месечно ходене на тренировки в съседното село).

Внезапно вратата на кръчмата се отвори, тъй като всички редовни посетители бяха на лице, погледите се фокусираха върху входа, очаквайки да видят нещо, което ще донесе нов аромат и тема на разговор между впилите се с миризма на ракия и евтин тютюн стени. Вратата се отвори, пред прага се виждаше силует на мъж с бастун, всички бяха озадачени от личноста му. Няколко човека видяха нещо загадъчно, даващо им нова тема на разговор…, но за кратко…, първата крачка разкри самоличноста на тайнствената личност, това беше Тоше, стар майстор бояджия, който беше на пределната възраст от 84 години. Тоше беше единственият от майсторите в селото, който [зло]употребяваше с домашните ракии на двамата конкурентни кръчмари в населеното място и все още успяваше да ги посещава. След влизането му разговорите за старите му работни обекти започнаха. Очерталите се по ръцете и съзнанието му стотици квадратни метри работна площ винаги предразполагаха събеседниците му към дълги и интересни раговори за миналото.

Бокси продължаваше да седи сам на бара и да измерва тактично състоянията на аверите си. Беше му писнало от еднаквите лица, ненавиждаше ежедневието си и постоянно повтарящото се еднообразие. Най-вече бе отегчен от заобикалящите го общи работници на „грешен“ договор при лукавия „господар“. Иносказалните мисли прехвърчащи през „евъргринският“ му мозък го накараха да плати сметката си и да се отегли от оживеното място. Излизайки от заведението той реши, че стрелките на часовника сочът към продължаване на вечерта по един подобаващ начин, леглото на фермерката Цанка „Белата“, чието цвете беше отнел още в юнушеските си години, го зовеше. Върна се до бара и взе 1 бутилка ракия за изпът, че и за след това [няма грозни жени, име недостатъчно пияни мъже]. Качи се в изгнилата си скърцаща жигула и се запъти към нея…

(тази част от разказа ще бъде пропусната, не заради нежеланието ми да ви споделя, а поради нежеланието ми да ви причиня тежки психически наранявания, ще спомена само, че Цанка беше с кожа бяла като сняг, със скромното тегло от 127 кг., къдрава коса ухаеща на къдрин, три от стаите в четристайната постройка, в която живееше, бяха обитавани от 4 крави, 2 козе, 6 зайци и 1 овца/чийто задник от време на време Бокси бъркаше с цанкиния /……За сметка на това Бокси бе превърнал Цанка в най-добрата любовница в околноста. Страстна, щура и перверзна, тя се чуваше и в четирите съседни села, когато прави „любов“)

четири часа по-късно…

Бокси се разхожда в градината на своята изгора, криволичейки между тъкмо вързалите стръкове пипер и прескачайки отвреме на време между колчетата на доматите, с едничката цел да намери изхода от двора.

30 минути по-късно….

Едно човешко тяло в полуобездвижено състояние(с нарушени функции на вестибуларния апарат) се сгромулясва на пътя от висящата над мрежата лозница. Това бе Бокси не намерил изхода от двора, той бе е опитал да прескочи оградата с „лъвско-еленовия“ (негова запазена марка) си скок.

„Че е лудост лудост е но има система в нея!…“-Мигел  де Сервантес, „Дон Кихот“

Той „ходеше“ бавно към колата си, когато ръката му беше настъпена от една котка….

В крайна сметка целта беше достигната, отваряше бавно входа на возилото си в опит да запази красивата тишина, под чиято завивка спеше останалат част от селото. За съжаление това не се случи, той отвори скърцащата врата, която с трясък се сгрумоляса на земята. Сви поредната си цигара от собственоръчно нарязан тютюн. Качи се в модерния си комунало-социалистически автомобил, дръпна смукача, запали го и тръгна. Нямаше определена представа, на къде отива просто знаеше, че трябва да се махне. Беше крайно недоволен, чувстваше се единствения нормален, сред обществото на лудите, не можеше вече да се бори и да убеждава обкръжаващите го ненормални във „очеизтръгващите“ (както обичаше да ги нарича той) неща от живота.

Не е нужно да сте суеверни за да се досетите, че много често Господ се опитва да ни каже нещо важно през устите на лудите хора, Бокси е говорител на несбъднатите, български житейски проекти.Може би точно заради това той бе обявен за „шашав“ човек от нормалните му съселяни, защото казваше важни неща, които те не искаха да чуят.

„Лудите, лудите, те да са живи!…..“- Иван Вазов, „Под Игото“

След като беше излезнал на около 20 км извън селото (никога досега не се беше отдалечавал толкова от дома си), той бе на крачка от това да пресуши бутилката взета от кръчмата, за щастие все още носеше в себе си, закачен на колана добрия стар „пищолъ“ (компактна 200 мл. бутилка с твърд алкохол). Дойде и момента за „тайната“ резерва, опитвайки се да измъкне от колана си компактното оръжие, той го изпусна някъде в краката си. Навеждайки се да го търси, изпусна и контрол върху вярното си возило…..

След няколко секундно превъртана таван- гуми-таван по пресъхналата пустощ около пътя Бокси успя да се измъкне от размазаната ламринена гордост на руските инженери. В този момент автомобила се запали, чуствайки се истински избраник на съдбата той сви още една цигара и тръгна крачейки гордо към пътя. Късмета му се усмихна веднага щом положи ботуша си върху прашният асвалт, видя фарове в далечината.

Приближаващите светлини спряха точно до него, когато той отвори вратата на луксозното „западно“ возило, видя най-красивата жена, която беше виждал през целият си живот. Спечелването на вниманието, както обикновенно не му отне много време, дори вече се чустваше по-трезвен от всякога. Беше леко притеснен, но голямото му мъжко достойнство не позволяваше да остане кръв, която да ороси до зачервеняване бузите му. По време на разговора, в който той бе успял да впусне целия си чар, се опитваше всячески да впечатли божественото създание до себе си.  Не му беше особено трудно още на 20-та минута дамата вече го гледаше с влажен поглед и полу отворени устни…

Оказа се, че Бокси не беше такъв късметлия какъвто си мислеше, след момента, в който плени своята събеседничка и привлече освен мислите и погледа й върху себе си,  се врязаха челно в ЗИЛ 157 „Джоган“.  Западното возило заедно с двамата му обитатели се превърна в купчина ламарина, по компактна и от на Бокси „пищолъ-я“!!!……