Добро утро…
Добро утро…!!!
Почти два месеца, два месеца нестихващ творчески сън, два месеца на различни трънливи и красиви букети от емоции и чувства неизляти тук. Два месеца рамивани от бурни реки с пяна от неприязън, реки лакатушещи се истерично измежду хаотично разхвърляните скали на изнуреноста и крепкоста. Непреброими торби с усмивки, кани пълни с мизерията изтекла от очите. Безброй несподелени теми, радост, болка, омраза и любов воюващи с мощни стрели от топлина и студ.
Умора, толкова силна, недаваща шанс на опита ми да споделя. Безсилие тегнещо във върха на пръстите, непозволяващо дори да бъде извършен и един удар върху клавиатурата. Болка, причинявана от сила впита в жилите на тялото, сила адресирана към опита за свиване на юмрука, образуване на символа на моща и прииждащите възтановителни сили.
Ето, макар и многократно обвита в болка, силата взима превес и напира да излезе. Сила подкрепене от творчески пориви, водена от изливане на силни чувства и емоции, подплатена с желание…
Добро утро…!!!
Морнин’, мейт!
Види му се краят, мазно-тегобен
Морнин’!
Толкова мазен, че чак се пързаля…
Дано само съдбата ми с катеренето на този хълм не се окаже подобна на тази на Сизиф.
ее, най-сетне се появи и пусна пост..
сесия?
освен сесия, работа, проблеми съпътствани от особенно голяма липса на време. Беше ми се насъбрало….
Но виждам, че ти напредваш доста усърдно за разлика от мен.
е, аз не разботя (от известно време), затова..
Ето защо си по-активна от всякога….