Дали фенерите се виждат отдалеч?
Снимка: ap
Музика: Lake of tears- To Blossom Blue
Чуй, как сянката на тъгата превзема всяка една част от съзнанието ми, плавно застиля мислите ми, как нежните й ръце се докосват бавно до гърдите ми.
Усещам стрелата в погледа й, ще остави белег в онова, което крия в сърцето си.
Поглеждам към шепнешти ветрове, напомнят ми за онези устни, с лек прифкус на слънчеви лъчи през пролетта.
Спомени монтирани във времето. Стъпват плахо из царстовото на мечтите, газят смело през нанизаният блян..
Дали фенерите пътуват през облаци и храсталак в несъществуващ свят, който всъщност е тук, бие в тази гръд, щом го виждам и мога да го изрисувам.
Удоволствието остава и за миг дори не спира да тича около полите на разпръскващият се ден, докато болката с треперещи ръце го гони.
Гони като луда, губейки половината от радоста на пътуването в дъждовният ден.
Дъжд от кристални мигове разбиващи се в душата ми.
