Сутрешно сияние
снимка: Michelle Palijo
музика: Yann Tiersen
Настроението на утринните лъчи пропълзяваше бавно през открехнатата врата, давайки път на останалата част от красивото начало на деня да влезе в оцветената от изгрева стая. Изтъканото от сънища перде танцуваше в нежните тонове на започващият ден. Лицата изрисувани в него се очертавах върху тялото на завръщащият се пътник. Опитваха се да отворят клепачите му, докато войската от мечти бавно се прегрупираше в съзнанието му. Покорила една част непознатите земи на въображението му, се отдаваше на заслужен отдих.
Макар че бе разочарован от това, че пътешествието на среднощният му поход е свършило, пленяващите спомени от него го накараха да отвори очи с усмивка и да пропътува днешният ден в реалноста.
Клепачите му се отдалечиха плавно един от друг и дадох път на сутрешната светлина, кояо изпълни погледа му с топлина. Искрите в очите му започнаха да се презареждат от насторенито на утринните лъчи. Бетонената джунгла от другата страна на прозореца днес я нямаше, днес там се бе настанила красотата на света. В далечината безкрайно синьото небе се опитваше да докосне плътно зелените земи. Ноща отново бе плакала, че няма да може да прегърне деня, сълзите й се търкаляха бавно по стръковете трева, наподобявайки малки кристалчета. Вятъра галеше нежно върховете на дърветата, карайки листата им да треперят от удоволствие. Симфоничният оркестър вече бе започнал своят сутрешен концерт, който ставаше все по- звучен с всеки един долитащ негов представител.
Стъклото на прозореца отразяваше удивлението в лицето му, което се приближаваше все по-близо, очите му се усмихваха прегръщайки всичко което можеха да обхванат, слуха му докосваше нежноста на приятните звуци, а душата му не можеше да се наслади на пъстрата гледка….
