„При Гена“-едно „знаменито“ заведение

SL709601

„village pub“

Четвъртък, 6:54 часа сутринта,видната кладнишка кръчмарка с македонски произход Гена, слага „Самарското знаме“ на входа на кръчмата – присъствието му, символ за отварянето на „знаменитата“ кръчма.

7:11часа, първият клиент вече е факт, 16 годишният Кирчо, на път за междуселския автобус „Перник -Кладница“ в 7:15часа, влиза за да купи ежедневната кутия сносни български цигари „БТ“.

Кирчо излизаше всеки ден в 7:10 часа взимаше разтоянието от вкъщи до така жадувната кутия с тютюн за около минута, останалите 3 минути(+ 1 за пазаруването), той се бореше с отварянето на сносния пакет и отиването си към „Площадо“, началната спирка на автобусната линия. Почти всеки ден „ученолюбивото“ момче пропускаше да се качи на потеглящия автобус, ето защо всеки път, когато видеше, че автобуса потегля, той започваше да тича в противоположната страна, през част от дворовете на комшийте си за да пресече автобуса при следващата му спирка“Долната“.Той бе ученик в Пернишкия „Техникум по металоелектроника“, носещ името на безсмъртния руски герой „Юрий Гагарин“ и не можеше да си позволи да лиши сутрешния автубус, от красивата си  и не до там скромна физиономия.

В този автобус пътуваха всички учащи от селото в град Перник (гоялма част от тях, бъдещи посетители на „Гаражо“ ), както всеки друг автобус с редовни пътници, така и  в този царяха уникални традиции и обичаи, например това, че „селските тарикати“(между които и Кирчо) се возеха на уникалния заден ред със седалки, разтягащ се по цялата ширина на култовият автобус „Чавдар М65“.

Кирчо, обичаше да си пазарува при баба Гена, не само защото беше по ефтино от колкото на другите места, а и защото почти всеки път,когато влизаше там намираше неустановен до този момент роднина на своите родители или баба и дядо, от така силно вплетената кладнишка „рода“. Неустановеният,чичо,вуйчо,тетинчо или друг тип роднина винаги го „черпаваше“ с вафла, шоколад или друг вид десерт попил в себе си аромата на ефтини български цигари и „домашно“ сварена ракия.

В авторитетното заведения, тип гараж, нямаше никаква климатизация, което допълнително спомагаше ароматизиранео на всички стоки намиращи се по рафтовете, със специфичната миризма.

„При Гена“ бе уникално преструктуриран гараж, с три рафта, мивка и четири маси с по 5 стола, външен „нужник“ и разбира се гордостта на пернишката инженерна камара, печка „Чудо“.

Там можеше да се намери почти всичко започвайки от домашна ракия, вино и цигари, преминавайки през необходимите за всяка кухня подправки-сол,олио, захар и стигайки до така вкусните шоколодови десерти-вафли, бонбони,локум, наредени в близост до стоките за бита-веро,телчете,гъби и др.Това разбира се, беше само един голям плюс за посетителите, тъй като те спокойно можеше да намират, всевъзможни причини (за пред жените си)

за да посетят любимото си кътче в селото.

Първите посетители на заведението, винаги бяха Лаче „Циганино“ и братовчедите му- двамата братя „Бабата“ и „Шкарпело“  след това идваха знатните интелектуалци на селото Сашо „Оцетаро“, Калин „Циганино“, Лозанчо „Арабията“, Гошо „Факети“, Милчо“Милионеро“ и др.

Лаче и братовчедите му пристигаха около 7:40, тъй като „гаража“ бе спирка от обратния им път към вкъщи, след ежедневното сутрешно „изкарване“ на козите- Белка и Галка, към селскто стадо.

Обитателите на заведението обичаха да консумират домашно „приготвената“ ракия, по специална рецепта на Гена, на стойност  от 45 стотинки.

Гена, както всеки виден кръчмар обичаше да „кръщава“ домашно приготвената „огнена вода“ с чист етилов спирт, вода и други примеси, което рабира се доведе и до смърта на част от постителите й, наброяваща до този момент бройката от 37 души (лека им пръст). Благодарение на тази прословута ракия в селото бяха върлували, повечето от познатите до момента „пиянски“ заболявания- цероза, всякакъв тип бъбречни заболявания и др. Там можеше да бъдат чути всякакви разкази от това „Кой с коя мома е бил на младини?“, “ Как да си напраиш основен ремонт на москвичо?“, „С какво да Раниш прасето, та да се угои повече?“ и много други истории и въпроси описващи улесняването на живота, както и самият живот на обикновенния човек.

До обяд през елитната кръчма преминаваха, голяма част от редовните посетители , които се връщаха отново непосредствено след обедната дрямка и прекарваха там времето си понякога до късните часове на деня, разисквайки всякакви теми на фона на звуковите сигнали на радио „Перник ФМ“

Героите Не са измислени!!! Разказа се позовава на действителни обекти и субекти, но от съображения за сигурност не са изпозлвани реалните им имена!!!

Реклами

~ от Brainjury в 13.10.2009.

10 коментара to “„При Гена“-едно „знаменито“ заведение”

  1. супер!!

  2. Хахахаха…

    Ох, тия истории винаги ме забавляват 🙂

    Трябват повече хардкор кръчмария, точно като тази, макар и с променени имена 😉 Носи специфичен заряд и със сигурност пълни! 🙂

    После идва и празненето, разбира се 😉

    П.П. Само, мейт, удряй по една бърза редакция. И моите постове ме мързи да си ги чета, ама за да шлайфаш правописните грешки.

  3. Жалко, че не са използани истинските имена; такива „герои“ заслужават популярност.

  4. ха, не мога да повярвам :d бях направо да се напикая…. хахахх като чух името на Дедо Гошо „Факети“, хахах ще го правим медийна звезда

  5. Аре де, мейт 🙂 Вкарай нов пост, плс 🙂

    Зовем те! Силно… и надълбоко, плътно при това 😉

  6. и аз и аз!! 😀 нов пост!

  7. еееее, добре но само заради вас 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s