Една по-различна сутрин!

Scream

No sound

Сутрин, по-различна от останалите трудни за изживяване сутрини. Сутрин, в която заставам на прозореца и позволявам на слънцето бавно да гали лицето ми/явно слънцето ме шамароса,  защото главата започва все повече да ми изтръпва/. Поемам дълбоко въздух, но не усещам кислорода, всякаш белите ми дробове го трансформират в етилови молекули, които все по-бързо се разпространяват в тялото ми. Без болка! Не боли, но се чуствам безсилен да преборя духа, с който снощи се запознах. Духа на който позволих да се настани в тялото ми. Плахите ми опити да стигна до банята са овенчани с успех. Неочаквано там се срещам с някакъв странен тип с искрящи очи, странна прическа, идея си нямам от къде го познавам, но съм сигорен че и друг път съм го виждал.По дяволите, ако изглеждах толкова зле, колкото този от среща със сигорност щях да се скрия някъде за известно време! Започвам да изливам химични течности със съдържание на флор в устата си с цел да премахна остатъчния аромат от духа,  който сякаш е оставил фекалиите си на входа на тялото ми. За съжеление успеха ми в това начинание е много краткосрочен.  Духът е жаден, опитвам се да му спестя контакта с течности. Небрежно подхвърлените шепи вода върху лицето оставят свежи капки, които всякаш духа просмуква през кожата ми, свежи капки безследно загубващи се нъкъде- мащаб на дехидратация! С няколко неангажиращи мисълта ми движения предостъпвам властта над косата си на  хаоса.  Похотлив и дързък подвиг – ходене! Снощи явно съм се сприятелил и с гравитацията, но съм забравил да и кажа да държи по- здраво земята под краката ми…

На път…

Псувам, крещя, хвърлям чували с ядовитост по- останалите шофьори, както и по този некадърник дето ме вози, жалко че съм сам в колата, иначе щях да настроя всички срещу него. Привлечени от блещукащия ми поглед лъчите на слънцето постоянно ме пронизваха, карайки ме да си затварям очите/явно светят много силно щом и слънцето го хваща яд/.

В офиса

Тук всякаш ще бъде приятно. Спускам щорите, спирам всички източници на топлина- днес ще бъда гостоприемен за мисис сянка и мистър хлад… телефонен звън

– „Да, жив съм!“

… размазване на стола, поглед сочещ към това странно нещо, наподобяващо телевизор, май за пръв път го виждам. Явно днес ще се гледаме взаимно….

Реклами

~ от Brainjury в 26.02.2010.

6 коментара to “Една по-различна сутрин!”

  1. Мейт, честно казано за първи път някой описва махмурлука толкова красиво 😀 Радвам се, че си оцелял след явно тежката нощ 🙂 Горда съм с теб хаха Мисли кога ще се повтори това напиване, но този път да сме заедно 😉

    • За теб красиво, за мен все още тежко! Бис, та той е по подразбиране особенно след взимането на тея 8 изпита 🙂

  2. А така – наистина и изпитите трябва да полеем 🙂 Но за това ще да се доразберем. Сега взимай един Алказалцер или нещо подобно и ще си като нов 🙂

  3. В такива сутрини съм на диета
    🙂

  4. Ооо да мисля че изпитите си заслужава да се полеят особено щом са толкова много.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s