Ти избираш дали живота да е в ръцете или зад гърба ти.

picture: Le Seigle Antoine

Излизаш рано сутрин и отиваш на онова място, където минава денят ти. Онова място, което наричаш своя месторабота, но тайничко в себе си, въпреки че не искаш да си го признаеш то се е превърнало в живота ти. Не си спомняш, кога за последно си се чувствал самотен, защото не си го позволяваш. Стараеш се да привлечеш към себе си колкото се може повече ангажименти и задължения. Това също го знаеш, но дори и пред себе си не го признаваш. Колкото повече си зает толкова по-ценен и полезен се чустваш. Иначе се чувстваш самотен. Когато си сам си подтиснат, мислиш прекалено много за живота си, за това колко по-различен можеше да е. След това спираш да мислиш за всичко, натискаш големият червен бутон и триеш момента. Добре че дните в които си имал такива моменти се броят на пръсти. А от друга страна е жалко, можеше някой неща да са доста по-ралични.
Не отделяш внимание на себе си и мислите си достатъчно, защото ти е по-лесно да се спускаш по улея отколкото да пробваш непознатата територия, намираща се отстрани на него. Толкова ли те е страх? А е толкова близо. Спомняш ли си какво е щастието? Забравата е оплела паяжината си до такава степен около това чувство в теб, че те кара те да мислиш, че да си щастлив е удоволетворението от добре свършеният ангажимент. Извинявай- добре завършеният ден от твоя „живот“. Странно, как все още си позволяваш да използваш думата „живот“ за препускащото около теб ежедневие, за ангажимента който си поел да си мислиш, че живееш. Недей да си го признаваш, предполагам и не искаш.
Опитваш се да си спомниш красивите моменти от живота си. Имаш ли такива? Да, още едно самовнушение. Обичаш да ги разкрасяваш и да ги издигаш в култ в мислите си, защото не можеш да прецениш дали ще ти се случи нещо по-красиво в бъдеще. Най-вероятно не! След като не си го позволяваш. Самоубеждаваш се, че правиш всичко възможно за да се случат нещата, които те карат да се чувстваш добре, да се усмихваш, да усещаш, как всяка една малка частица от тялото ти тръпне в очакване, онова странно чувство около стомаха, което на моменти дори пречи на дишането ти.
Лъжеш себе си и другите за това колко си зает, а ти си такъв само защото така си решил. Не си позволяваш да се чувстваш добре! Дори и в малкото моменти, когато красиви мисли пробият защитата на ежедневието ти се стараеш да ги изместиш, изхвърлиш ли просто отложиш. Да, сега вървиш в тунела, тунел с много изходи, но ти вървиш все направо, тъмнината се е спуснал над погледите ти в страни, защото ти го искаш. Забравил си какво е да си извън тунела, забравил си какво е топлината да докосне лицето ти, забравил си какво е да усетиш светлината в душата си! А може би никога не си знаел?!? Ако мислиш, че това да се самозалъгваш, че си щастлив и да продължаваш да се самоубеждаваш, колко са хубави дните ти, без да си позволяваш дори и за миг да мислиш, колко ограничена е тази мисъл те удоволетворява- продължавай в същият дух. В противен случай хвани първото отклонение, излез усети топлината, която ще изпълни душата ти, вятъра който ще докосне ръцете ти. Хвани го, овладей го и направи, всички онези неща, които отлагаш и отхвърляш постоянно.

п.п Някой ще открие себе си в тези думи, приликата на лица и събития НЕ е случайна! ТИ ще познаеш себе си най- добре.

Advertisements

~ от Brainjury на 17.05.2010.

2 Коментари to “Ти избираш дали живота да е в ръцете или зад гърба ти.”

  1. А най-опасно е, когато си набуташ живота в задника 🙂
    После пада едно дърпане, в случай, че си забелязал присъствието му… „там“ 🙂

    След като се мине през осъзнаване, а и през трите степени на тъмнина, може да се започне на чисто. Като че си дал flush на мозъчната тоалетна чиния 🙂

    Щото всичко е на психическа основа. Като поле, осеяно предимно с цветя от метафори…

    • Опасно е ако можеш да го поемеш!
      Не познавам такива хора, които да са започнали на чисто. Реално погледнато дори незнам дали има таква възможност, ако си го набутал в задника, колкото и да го flush-ваш той все ще си мирише и все ще си е изцапан /да не е използвам по вмерисани думи/. Тези белези май си остават завинаги!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s