Нощ…, като самата нея

picture:picfor.me

music:a little bit sax

Ароматният малцов скоч в чашата му разтапяше бавно формите на леда, така както разгорщеното и тяло се разтапяше в ръцете му само преди няколко часа. Той се вглеждаше през прозореца, докато бледо сините нюанси на лятната луна очертаваха силуета на града, така както ръцете му очертаваха уникалните извивки на тялото й. Нежната музика галеше неговият слух, наподобявайки дъха й, който докосваше врата му. Дъх, чиято топлина все още усещаше. Слабият вятър танцуваше плавно с пердето, преминавайки през отвореният прозорец, прегръщаше го нежно, спускайки се бавно по копринените му нижки. Напомняше му на начина, по който устните му се спускаха бавно по меката й гладка кожа. Не искаше да поглежда назад в стаята, защото всеки път виждаше приближаващият го силует на тялото й, обвито в сатенената рокля. Рокля пързаляща се бавно следвайки формата и движенията на тялото й. Една дреха държаща се на две тънки презрамки, които устните му с лекота избутваха от финните й рамене, така както погледът й успяваше да измести целият свят от съзнанието му, докато е до него.

Отпиваше бавно от чашата, затваряше очи и усещаше впитите в гърба му пръсти. Усещаше плавните й движения, така както чуваше само и единсвено силните удари на сърцето си, докато тя седеше в коленичилото му тяло. Наблюдаваше ръцете си усещайки в тях допира на косите й. Дори и статята носеше няйният аромат. Бе готов да отпие отново, но не искаше чувството за допира на настръхналта й кожа по върха на езика му да изчезва. Отново затвори очи искайки да я усети близо до себе си. Плътноста на устните й се разхождаше по тялото му, усещаше ханша й в ръцете си. Отпи отново, но по-голяма глътка. Спусналото се до езика му ледче беше твърдо, като нейните зърна. Нямаше сили да преглътне, за това го остави да се разтопи бавно със спомена за нея. Запали цигара от кутията пред себе си. Димът й бе, като присъствието й, нежно-опияняващ и доставящ безумно удоволствие, но и толкова смъртоносен…

Реклами

~ от Brainjury в 20.08.2010.

2 коментара to “Нощ…, като самата нея”

  1. Изключително красиво и емоционално.
    Всичко сякаш оживя пред очите ми и нещо трепна в душата ми.
    Пожелах да съм жената в мислите на този мъж…

  2. хмм,само че най-вероятно тази жена не е една

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d блогъра харесват това: