Поклон пред страха… с ехидна усмивка и среден пръст!

снимка: The light at the end of the tunel

музика: EMINEM

За пореден път лаптопа изгаряше бедрата ми, нова безсънна нощ. Навън слънцето разпръскваше плавно част от последните си парещи летни лъчи, които се прокрадваха през прозореца. По челото ми бавно се образуваха малки капчици, плод на опита на тялото ми да се охлади. За жалост неуспешен! Демоните, които се бяха настанили в безжизненото ми тяло ме изгаряха отвътре. Сезнанието ми бе толкова неангажирано от личния ми живот, че не успявах да отправя нито една мисъл в посока, която да е ползотворна за самият мен. Да, правиш някакви неща, казваш си майната му ще го преживея все пак го правя за себе си. Липса на сън-първоначално си казваш, какво толкова ще го преживея за няколко дни, след това- ще издържа още няколко дни, и пак, и пак…

Всеки ден започваше в момента, в който свършваше безсънната нощ. Макар и имайки възможност за сън не успявах да се възпозлвам. Ежедневното напрежение, негативни емоции, нервите и желанието да се измъкна от лайната, в които бях нагазил оставяха следите си и през мрачната част на денонощието. Краката ми все още настръхват от спомена за дълбоката „тиня“, в която се намираха. Очите си припомнят нюансите на мрежестият екран в търсене на утеха и разнообрази, в търсене на занимание в самотната нощ. Самотна, не защото нямаш хора зад гърба си, хора до себе си, а защото не можеш да я споделиш с тях. Нощ в която си сам в търсене на собственото си аз, което от своя страна не ти дава правото да взмеш така нужната почивка за изтощеното тяло наречена сън.

Денят…, той е толкова дълъг и безкрополен и всеки следващ по- мрачен и натоварващ от предишния. Попадаш в една игра наречена „кръг“, една много особенна житейска игра. Толкова сложна и непредвидима, а в същото време проста и уязвима. Един кръг, омагъосан, в който живота ти се завърта, кръг в който се движиш с постоянно променлива скорост, кръг като огледало, в който виждаш себе си как се изкачва докато пада, а докато пада все едно си зад огледалото и не виждаш нищо. Силата и пристрастяването към постоянно коментираните опиати с материална стойност, не могат да бъдат сравнение с тези, които можеш да си набавиш сам от самият себе си, от съзнанието си, от мислите и жаждата си.

Беше приключение. По-дяволите, майната му на света! Правя го за себе си. Не мога повече да живея така, ще разчупя клетката, в която се заключих сам, ще започна новият си живот от днес. Не се страхувам да застана пред себе си, да се извися над демоните си, сега когато преоткрих себе си. Преживях достатъчно, искам живота си обратно.

Дарбата да успяваш е проклятие, което отпива бавно от чашата на собственото ти аз!  Сега пия със него, размахвайки му средният си пръст. Отдавам му дори и поклон, но само от ехидната си усмивка!

Advertisements

~ от Brainjury на 26.08.2010.

5 Коментари to “Поклон пред страха… с ехидна усмивка и среден пръст!”

  1. Не бих казала че мечтите си ще изоставя.Имам право и аз да погледна щастието в очите.

    • В гоненето на мечтите и бързането да ги достигнеш губиш престава за това, какъв е релефа по който тичаш. Понякога просто не усещаш, колко потъваш, опианен от устрема си да се издигнеш.
      Аз не съм се отказал от мечтите си просто установих, че докато съм мислел, че тичам към тях всъщност съм газил бавно в лайната. В устрема си да постиган нещо, погубвах себе си.
      Не съм спрял да следвам мечтите си просто вече не тичам към тях, а летя!

  2. Да успееш не означава непреемнно да загубиш част от себе си.
    ИСТИНСКИЯТ УСПЕХ допълва собственото АЗ и ни превръща в по-пълноценни и щастливи хора.
    Изхвърли страха от мислите си. Изхвърли и всички останали „мрачни“ мисли от съзнанието си.
    БЪДИ СМЕЛ, действай със замах, рискувай, променяй се, разбира се винаги воден от най-добри намерения 🙂
    Нали това е твоят живот?!
    Не мисли за това, което си загубил, а за нещата или хората, които тепърва ще спечелиш. Мечтай! Действай! И се усмихвай винаги!!!

  3. В момента се чувствам по точно същият начин, който описваш. Точно същият. Преди месец мислех, че съм преминала това състояние, но тогава явно е било зачатък. Сега помете със сила. Тази вечер започвам да изкарвам моята срещу него. Онова, което разруших, ще ми помогне да се самоизградя. Явно съм имала нужда от подобен катарзис, за да разбера, че не трябва да губя себе си, поставяйки мечтите или целите си пред мен самата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s