Капризите на една строга господарка

Гневът на Вятъра снимка: интернет

музика: Immediate music

Ламаринени покриви, прегърнати от пана на биоборди, найлонови торбички, танцуващи куикстеп върху клоните на дърветата и още хиляди други предмети реещи се във въздуха бяха само онова, което човешкото око можеше да съзре от гнева на Вятъра. Той не спираше да дава показно власт на агресията в себе си, рушеше всичко, което се изпречеше на пътя му. Яростта му бе толкова силна, че бе способен да разруши всичко, което хората бяха създали. Вилнееше освирепял от поредната тенекия, която му бе вързала Зимата, не спираше да крещи в ушите на всички. Силните му стонове достигаха всяко едно кътче от материалният свят на хората. Мощните му удари се чуваха по стените на сградите, където те се опитваха да се скрият.

След многократното отлагане на срещата си с Вятъра, тя му бе обещала, че този път ще удържи на думата си. Тя обичаше да се забавлява, обичаше да показва властта, емоциите и настроенията си така, че всички да ги усетят. В същото време всичките и тези качества и чувства бяха толкова променливи, че никой не осъзнаваше, как успява да е толкова строга.  Така или иначе никой нямаше право да и се сърди за каквото и да е било, все пак тя бе Зимата.

Всяка година Вятъра се старае да отдели равно време на всяка една от четирите си жени- Пролетта, Лятото, Есента и Зимата. Старае се да прекарва по няколко месеца с всяка една от тях, но тази година се залиса по красотата и топлите цветове на Есента, която бе по- внушително и очарователна от всякога. Толкова бе опиянен от магическите и възможности да приспива живота на земята, подготвяйки всички за Зимата, че закъсня за срещата си. От тогава до днес той бе смирен и погълнат от чувството за вина. Опитвайки се да поднесе извиненията си на Зимата той преглъщаше всеки един неин каприз и всяко едно нейно отлагане на така чаканата среща.

Днес обаче, след поредното неявяване на срещата им от страна на Зимата, той не можа да сдържи гневът си. За пореден път тя го измами и се подигра с него. Той е толкова вбесен, че най-вероятно ще го чувате не само днес, може би и утре, а може би и в други ден…кой знае, кога ще успокои бушуващите в себе си стихии…

Advertisements

~ от Brainjury на 29.11.2010.

2 Коментари to “Капризите на една строга господарка”

  1. Обещано е че зимата ще е минимална, за сметка на топлото

  2. А може би Есента просто ревнува. Не позволява на Зимата да заеме мястото й. Защото иска още мъничко да го задържи при себе си. Използва целия си чар и потенциал, за да получи още няколко мига от своето щастие. Когато усети тишината от неговото отсъствие, пролива по някоя сълза. Нали е жена. А той…Той все пак се разкъсва между двете. Може пък да се изкуши и да остане още мъничко при Есента, да прогони облаците й и тя отново да грейне.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s