Сексът- изкуство или проста физическа нужда!?!

•23.08.2010 • Вашият коментар

снимка: perfekten.com

Сексът, една огромна бездъна дупка от страст в чийто мрак винаги можеш да намериш различен емоционален подарък за себе си. Една огромна дупка, чийто стени са от страст, а не от пръст. Секса като един безграничен източник на емоция. Секса като една нужда, която изпитваме ежедневно, ако сме честни със себе си- ежечасово. Онази мисъл, която преминава през главата ни, когато видим примамливият индивид от противоположния пол в непосредствена близост. Сексът като поезия, като начин на живот, секса като маниери, начин на обличане /или събличане/, секса като поглед над света, секса като голота, като мироглед. Сексът като секс, секс, секс….

Ако приемем, че човек се пристрастява към секса, като към опиат ще си дадем сметка, че безкрайното му наличие е довело до един свят пълен с пристрастени индивиди, изпадащи в абстиненция при липсата на нужната им доза. Всяко едно новo поколение става все по пристрастено, в повечето случаи още преди да разбере, какъв точно е ефекта от този опиат.

В познатият ни свят индивидите, които правят секс, защото изпитват удоволствие от половият акт са прекалено малко- хората, приматите и делфините. Имайки тази информация помислете относно това, че само 5% сред мъжки индивиди измежду всички животинските видове са моногамни (не залагайте много на този процент, те се натрупват благодарение на животни имащи полов живот подобен на този на богомолките, в който женската унищожава мъжкият след половият акт). Само тогава можем да оценим, колко силна е тази нужда и до каква степен секса контролира живота им, по-скоро живота НИ, тъй като в тези си нужди не сме еволюирали повече от тях с тази разлика, че имаме повече активни мозъчни клетки, които да помагат за въздържанието ни. До колко това невероятно физическо изживяване се превръща в ежедневие, смисъл и начин на живот?
Впрочем в горните редове засегнах предимно мъжкия пол, а по отношение на секса и нуждите ни от него, мисля че няма чак такова разграничение. Разликата е в това, че едните си го признават и предпочитат да не се натоварват с тежеста да носят нуждите и потребностите си със себе си.

Секса като изкуство, едно необятно бяло пано, на което може да нарисувате детайлно всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание. Свободните сте да творите до безкрайност, без никакви рамки, без ограничения. Единственото, което ви е необходимо е партньор, който да ви вдъхновява, да е склонен да допълва цветово вашата творба. Партньор, който да е готов да ви подаде необходимият цвят за да го разлеете върху общата ви творба.
Затова  бъдете творци намерете своят/ите асистент/и и правете секс, така както ви харесва, правете секс по парковете, офисите си, терасите си, првете секс в джакузита, басейни /изхвърлете поповите лъжички/, правете секс по капаците на колите си, в асансьорите,  правете секс на обществени места, по партита, купони… Впрочем задоволявайте нуждите и потребностите си от секс, където, както и когато ви скимне!

Advertisements

Нощ…, като самата нея

•20.08.2010 • 2 Коментари

picture:picfor.me

music:a little bit sax

Ароматният малцов скоч в чашата му разтапяше бавно формите на леда, така както разгорщеното и тяло се разтапяше в ръцете му само преди няколко часа. Той се вглеждаше през прозореца, докато бледо сините нюанси на лятната луна очертаваха силуета на града, така както ръцете му очертаваха уникалните извивки на тялото й. Нежната музика галеше неговият слух, наподобявайки дъха й, който докосваше врата му. Дъх, чиято топлина все още усещаше. Слабият вятър танцуваше плавно с пердето, преминавайки през отвореният прозорец, прегръщаше го нежно, спускайки се бавно по копринените му нижки. Напомняше му на начина, по който устните му се спускаха бавно по меката й гладка кожа. Не искаше да поглежда назад в стаята, защото всеки път виждаше приближаващият го силует на тялото й, обвито в сатенената рокля. Рокля пързаляща се бавно следвайки формата и движенията на тялото й. Една дреха държаща се на две тънки презрамки, които устните му с лекота избутваха от финните й рамене, така както погледът й успяваше да измести целият свят от съзнанието му, докато е до него.

Отпиваше бавно от чашата, затваряше очи и усещаше впитите в гърба му пръсти. Усещаше плавните й движения, така както чуваше само и единсвено силните удари на сърцето си, докато тя седеше в коленичилото му тяло. Наблюдаваше ръцете си усещайки в тях допира на косите й. Дори и статята носеше няйният аромат. Бе готов да отпие отново, но не искаше чувството за допира на настръхналта й кожа по върха на езика му да изчезва. Отново затвори очи искайки да я усети близо до себе си. Плътноста на устните й се разхождаше по тялото му, усещаше ханша й в ръцете си. Отпи отново, но по-голяма глътка. Спусналото се до езика му ледче беше твърдо, като нейните зърна. Нямаше сили да преглътне, за това го остави да се разтопи бавно със спомена за нея. Запали цигара от кутията пред себе си. Димът й бе, като присъствието й, нежно-опияняващ и доставящ безумно удоволствие, но и толкова смъртоносен…

Ти избираш дали живота да е в ръцете или зад гърба ти.

•17.05.2010 • 2 Коментари

picture: Le Seigle Antoine

Излизаш рано сутрин и отиваш на онова място, където минава денят ти. Онова място, което наричаш своя месторабота, но тайничко в себе си, въпреки че не искаш да си го признаеш то се е превърнало в живота ти. Не си спомняш, кога за последно си се чувствал самотен, защото не си го позволяваш. Стараеш се да привлечеш към себе си колкото се може повече ангажименти и задължения. Това също го знаеш, но дори и пред себе си не го признаваш. Колкото повече си зает толкова по-ценен и полезен се чустваш. Иначе се чувстваш самотен. Когато си сам си подтиснат, мислиш прекалено много за живота си, за това колко по-различен можеше да е. След това спираш да мислиш за всичко, натискаш големият червен бутон и триеш момента. Добре че дните в които си имал такива моменти се броят на пръсти. А от друга страна е жалко, можеше някой неща да са доста по-ралични.
Не отделяш внимание на себе си и мислите си достатъчно, защото ти е по-лесно да се спускаш по улея отколкото да пробваш непознатата територия, намираща се отстрани на него. Толкова ли те е страх? А е толкова близо. Спомняш ли си какво е щастието? Забравата е оплела паяжината си до такава степен около това чувство в теб, че те кара те да мислиш, че да си щастлив е удоволетворението от добре свършеният ангажимент. Извинявай- добре завършеният ден от твоя „живот“. Странно, как все още си позволяваш да използваш думата „живот“ за препускащото около теб ежедневие, за ангажимента който си поел да си мислиш, че живееш. Недей да си го признаваш, предполагам и не искаш.
Опитваш се да си спомниш красивите моменти от живота си. Имаш ли такива? Да, още едно самовнушение. Обичаш да ги разкрасяваш и да ги издигаш в култ в мислите си, защото не можеш да прецениш дали ще ти се случи нещо по-красиво в бъдеще. Най-вероятно не! След като не си го позволяваш. Самоубеждаваш се, че правиш всичко възможно за да се случат нещата, които те карат да се чувстваш добре, да се усмихваш, да усещаш, как всяка една малка частица от тялото ти тръпне в очакване, онова странно чувство около стомаха, което на моменти дори пречи на дишането ти.
Лъжеш себе си и другите за това колко си зает, а ти си такъв само защото така си решил. Не си позволяваш да се чувстваш добре! Дори и в малкото моменти, когато красиви мисли пробият защитата на ежедневието ти се стараеш да ги изместиш, изхвърлиш ли просто отложиш. Да, сега вървиш в тунела, тунел с много изходи, но ти вървиш все направо, тъмнината се е спуснал над погледите ти в страни, защото ти го искаш. Забравил си какво е да си извън тунела, забравил си какво е топлината да докосне лицето ти, забравил си какво е да усетиш светлината в душата си! А може би никога не си знаел?!? Ако мислиш, че това да се самозалъгваш, че си щастлив и да продължаваш да се самоубеждаваш, колко са хубави дните ти, без да си позволяваш дори и за миг да мислиш, колко ограничена е тази мисъл те удоволетворява- продължавай в същият дух. В противен случай хвани първото отклонение, излез усети топлината, която ще изпълни душата ти, вятъра който ще докосне ръцете ти. Хвани го, овладей го и направи, всички онези неща, които отлагаш и отхвърляш постоянно.

п.п Някой ще открие себе си в тези думи, приликата на лица и събития НЕ е случайна! ТИ ще познаеш себе си най- добре.

Охлювландия. Един странен похват за OFFpage SEO или просто „повече за охлювите“

•09.05.2010 • 7 Коментари

снимка: Иван Станков

фон: Химн на Република България

Това е крайната точка на виртулната столица на охлювите! Да бе, да! Това е табела красяща един от малкото прекосяващи страната  ни междонародни пътни възела, Е79. Това е  югозападният изход на столлицата на нашата мила столица. Местноста е „Черният кос“, ако случайно не сте чували за нея, това е една от малкото незастроенни гористи площи на територията на града (това би трябвало да ви помогне, все пак зелените площи на територията на София са толкова малко ). Това е онази част, която разделя София от село Владая (и по настояще му най-югозападния квартал на столицата,  Перник). Една табела, чието място може би не е там от година насам.

{Една малка вметка Владая е село в полите на Витоша, което има изградени водопровод и канализация, на всичкото отгоре и над 85% асфалтирани улици. Един факт, който до голяма отличава това село от „лъскавите“ квартали намиращи се също под четвъртия по височина връх в България.}

Да се върна отново на блестящото произведение лъснало пред очите на голяма част от прибиращите се по родните си места столичани в ранните зори на празника на армията! Честит празник на главнокомандващият армията, също пребиваващ на територията на Охлювландия. Докато българските армейци отдаваха чест пред камерите на родните национални телевизии, бавно премениващите колони от автомобили напускаха територията на охлювите! Надали на някой му пука!  До такава степен вече сме свикнали да осмиваме себе си и управляващите ни (както и те самите себе си), че надали на някой му пука как са прекръстили мястото, където пребивава или живее.

Скъпи сънарадноци вижте до къде ще доведе безделието ви към нашата мила татковина! Днес прекръстиха столицата ви, утре може да осъмнете на територията на нова държава!

Нека не забравям да отделя малко внимание на гениялният наш „съотечественик“, отдал заслугата си към столицата . Този човек отделил няколко свои часа за, да направи дизайна на тази творба, да я изпечата на винил и залепи почти професионално върху табелата на София. „Хвала на таквиз българи!“ Браво „българино“! Надали досега сте се сещали за този вид оптимизация! Е както виждате и тя е факт и то не къде и да е на територията на столицата. Да , може би това е един от най-новите похвати в SEO оптимизацията, за който тепърва ще разберем. Е, поне дано теста си е заслужавал и подигравката със столицата е донесла известен брой посещения на собственика на оптимизирания сайт. Да си кажа честно, аз не съм го посетил все още. Надявам се и вие да не сте и ако е така по-добре да си остане така. Не мисля, че адрес в интернет пространството заменил част от вашия или на ваш близък домашен адрес, заслужава да трупа популярност на фона на опозорената ви столица.

Няколко реда и за постоянно самоизтъкващите се национални медии! Вместо да заливате ежедневието ни единствено и само с черни хроники, самоизтъкване и интелигентно-разтоварващи предавания и сериали, възродете разследващата журналистика преди някой да е прекръстил цялата ни държава.

Честито да ви е новото име на столицата!

Транспорт с аромат на скомина!

•30.04.2010 • 2 Коментари

From young

picture: Impactlab

Това не е поредната тема за градският транспорт в София. В редовете по-долу няма да прочетеш за това, колко е претъпкан, нередовен и неудобен транспорта в столицата. Това е една различна гледна точка за градският транспорт през очите на един малък „гамен“, момче израстващо без никакви задръжки и скруполи. Едно момче, което всяка сутрин се събужда с мисълта, как се вози из радският транспорт. Момче ,което си ляга с тази мисъл.

Който и да си със сигурност все някога си се качвал в градски транспорт. Ако си пътувал редовно рано или късно си осъзнал, че пътуваш с едни същи хора по едно и също време. Пътуването се е превърнало в такова еднообразие, че вече знаеш, кой на коя спирка слиза, на кой какви са му проблемите, с какво се занимава и други подобни маловажни и изобщо неитересуващи те неща. Неща, с които напразно товариш съзнанието си предимно заради желанието си да разнообразиш престоя си там. Оглеждаш се постоянно наляво и надясно, обхождаш „спътниците“ си с поглед, задаваш си различни въпроси за тях. Изграждаш си образ за всяко едно познато лице. Предимно ти решаваш кой какъв е в действителност в живота, дали е добър или  пък е от онези гадни и злобни човечета, които имат постоянната готовност да разрушат и провалят всичко около себе си. Дали е нежен, мил или е от онези груби същества, които могат да минат през теб да те размажат на земята без дори да погледнат надолу към теб.

Въображението ти, превзема всяка една мисъл.

Надали обаче е стигало до там, докъдето това на Явор е стигало.
Явор е един 15- годишен, едър за възраста си младеж с къса и гъста кестенява коса, със отпуснато и изпълнено с мазни съединения /пуздра/ тяло. Едва ли това е ефект от безграничният мързел, с който той се гордее. Явор никога не е спортувал активно, впрочем на него това не му е необходимо при положение, че „има изключително мощен компютър, на който може да подкара всяка игра“. Той е от онези дейни деца, които не застават на едно място /за съжеление това се отнася само за интернет пространството/. От онези деца, които виждаш всеки ден да се „влачат“ бавно към някой парк с бира/вино/водка или каквато и да е друга алкохолна течност в едната ръка и телефон, от който свири поредната интелектуално разтоварваща музика в другата. Явор има изключително много приятели, потвърждение за това са листите му с приятели, по всевъзможни социални мрежи. За съжеление той никога не е виждал нито един от тях. Въпреки всичките му недостатъци той е един изключително предпричмчив младеж, поне според него. Причината, която го кара да мисли така е това, че е започнал активно да “бурканизира“ интернет. Притежава вече няколко десетки терабайта от интернет пространството под леглото си. Това е неговото съкровище.
Явор пътува ежедневно с градцкият транспорт, обича да пътува с различни линии, но само в пиковите часове, така че ако ползваш този вид транспорт в София може би си го виждал. Разбира се, че си го виждал или поне така си мислиш, впрочем света вече е изпълнен с мерната единица „Явор“. Да, ама не! Този Явор е различен макар, че и той, както всики останали „Яворовци“ може да попадне под общият знаменател: „единствената гола женска тъкан, до която съм се докосвал е майчината гърда“. За сметка на това той е правил „секс“ със почти всяка една жена, която изпозлзва градски транспорт. Бил е извратен, имал е своите фетиши, дори си е падал и по садо-мазо и всичко това в градският транспорт (и въображението му). Предпочи трамвайте. Любимият му момент е любовната игра, за него тя се състои в това да съзре голямото „желязно магаре“ в далечината. Тогава малкият Явор започва да усеща миризмата на скомина и на-дърве(с)ни нотки на секс. Качването, позиционирането и избора на обект за него са едни от най-важните етапи за задоволяването на нагоните му.
След като се качи ……………

Тази част от разказ я оставям на твоето въображение. Можете да си представиш, каквото искаш. При положение, че вече знаеш кой е Явор, знаеш какво цели, досещаш се какви са нагоните му, надали ще си представиш нещо по-различно от малкия утъркващ се воайор, чийто полов орган е залепнал на крака ти, или просто го усещаш около седалищните си части. Онзи малкия, който за последните 4 спирки смени 5 местоположения и стойки зад различни жени, онзи който гледаше в декoлтето на жената седяща пред теб. Това малко момче, което стоеше зад жената с широко отворени очи, която постоянно подскачаше……

п.п. Знаех си, че имаш перверзно и доста мръсно подсъзнание, но не очаквах да стигнеш чак до тук.

България в твоето ежедневие. Пука ли ти?

•28.04.2010 • Вашият коментар


безплатен магазин

picture: Vsekiden

Вратата зад гърба ти се затваря така, че целият блок разбира, че излизаш. Не ти пука! Слизаш по стъпалата делящи те от пътя. Пътя без пососка, на който искаш да стъпиш веднъж и да се скриеш от всичко познато до сега. Да, но това не е този път! Не ти пука! Вървиш с наведена глава. Във вчерашният ден агресията бе затворила вътрешното ти Аз в килера. Жалко, че нямаш ключ отам. Не ти пука! Някой е разрязал гумите на автомобила ти. Не ти пука! Тръгваш към най-близката спирка на градския транспорт. Една малка човешка глава се показва от контейнера, до който преминаваш. Пука ли ти?  Дори и кучето ти е нехренено по- обилно от това малко човече. Дори кучето ти се храни с по-чиста и по- качествена храна от него. Пука ли ти наистина? Продължаваш да правиш неустремените си крачки към градският транспорт, усещайки боклуците изпод изтърканите подметки на 7 годишните ти обувки. Избягваш купчините от изпочупени стъклени бутилки до зелният контейнер. Не ти пука! Наближаваш „заветното“ място, емблематичната спирка, символа  на движението в твоя град.  Жалко, че вече не можеш да видиш цвета и формите на плочките по третоара, поставени от силните разпростиращи се навсякъде ръце на безсмъртната „БКП“. Наистина жалко, това е труда на дядо ти, заличен от пъстрият килим с угарките от цигари на твоите връстници. Пука ли ти? Започва да вали. Не ти пука! Опитваш да се скриеш под навеса на спирката, може би щеше да имаш успех, ако двата лъскави автомобила не се бяха паркирали там. Явно е, че не само на теб не ти пука! Идва, това което чакаш, поне така се надяваш. Подаващата се в далечината, скърцаща и дрънчаща купчина ламарини наподобява трамвай единствено по това, че се движи по релсите. Пука ли ти? Ти ще се качиш в това возило,  което вероятно не е дело на твоя дядо, а може би на неговият дядо. Май не ти пука чак толкова? Ако факта, че стоиш прав  на един крак, който също почти е във въздуха благодарение на обиколилите те 9 човека, повдигащите уж неволно с лакти забити в бъбреците, означава че ти пътуваш, значи навярно е така! Може би ти пука поне малко, това са си твоите бъбреци! Преминаваш покрай бензиностанция виждаш, че цената на използваното от теб гориво е повишена с 15 стотинки за разлика от вчера! Пука ли ти? Все пак днес си с градския транспорт, а надали скоро ще имаш достатъчно пари да смениш и четрите си разрязани гуми. Вече започва да ти пука повече. Не, ти наистина вече си свикнал с тези неща. Не ти пука! Слизаш, за да стигнеш до офиса ще трябва да заобиколиш всички онези ръждясали ламаринени заграждения от започнати преди десетки години обществени строежи,  за чиито завършвания отново „няма пари“. Не ти пука! Пред теб спират няколко бронирани автомобила, от тях слизат качулати обекти с надписи на гърба:  акция „Сладурите“.  Пука ли ти наистина?

Това е твоето ежедневие, вече нищо в редовете по-горе не би ти направили впечатление, защото го приемаш за даденост. Дали ти пука или не е изцяло твое решение. ПУКА ЛИ ТИ?

Осмо-мартенски неволи

•09.03.2010 • 8 Коментари

picture: sega.bg

За пореден път през този сезон столична община отново бе изненадана. Натрупалия се „внезапно“,  без никой да го очаква сняг остави след себе си дълбоки дири в съзнанието на столичани.  За съжеление, както през цялата зима, така и вчера не видяхме прочутите „сногорини“.  Да снегорини, онези големи машини наричнани от децата злокобни, но вдъхващи респект, мощ и власт така и не се появиха. Аз съм виждал снегорин, но беше толкова отдавна, че вече не съм сигорен дали пък паметта ми не ме лъже, може и да не съм го виждал на живо… май беше в един филм… Прекалено много се отклоних от темата.  Поради липсата на тези видове снегопочистващи машини от столична община бяха решили да дадът възможности за изява /или по скоро, освен че  им беше най- евтиния, беше и единствения им начин да замажат положението  / и на трите „Героини“, за които ще ви разкажа.

След като столична община отново изхвърли фекалиите си в очите на гражданите тя реши да ги размеже хубаво, че да не може снега да ги скрие. Едно от поредните „изпускания“ на общината беше и пускането на „Лесно Адаптивния, Йерархичен и Неспиращ Отряд („ЛАЙНО“), плод на кметицата- Данчето. За ръководител на триото кметицата бе избрала своята сименничка Данка „Щърбело“ /не отдавайте чак такова значение на псевдонима, тя не е щърбава, поради простата причина, че изобщо няма зъби/. Другите две видни действащи лица били Николинка „Белата“ и Райна „Баб’ата“. Кризисното трио е наето да размаже фекалиите на общината около очите ви за да не отдавате особенно голямо внимание на непочистените улици и закъсняващиият градски транспорт. „ЛАЙНО“ се грижи за временното почистване на някой от спирките, като реда на почистване се избира хаотично спрямо преминаващият градски транспорт. За да стане по ясно ще обясна процеса на работа.

1. Почиства се част от спирката (за да се вижда, че е чистено);

2. Качват се на първият пристигнал след акта на почистване автобус,тролейбус или трамвай;

3. Слизат на произволно избрана спирка, която трябва да е на разтояние поне 15 мин с градският транспорт от предишната изчистена такава.

Както споменах вече „ЛАЙНО“ е създадено от градоначалничката и общиснките и съветници, освен за замазване на фекалиите около очите ви /израза взе да ми харесва!/ , както и с цел спестяване на пари. Тъй като отряда работи по нова за общината схема на заплащане- „на заработка“. Това означава, че получават заплащане за всяка изчистена спирка. Заплащането е по 2 лева на спирка(не на човек а на спирка). За да се оцени дали работата е свършена качествено и дали ще бъде заплатено за почистването на определена спирка, кметицате е наела братовчеда си Гошко „Тарикатчето“,  като единствен член и ръководител на ОТК прикрепен към „ЛАЙНО“.  Заплащането на Гошко е  284.32 лв на ден съгласно разпореждането на Г-жа Фъндъкова. На кратко, дори и триото да си скъса задниците да чисти спирки не могат да изкарат общо толкова, колкото Гошко.

Вече сте запознати със схемата на работа на „ЛАЙНО“,  така че би трябвало да ви става ясно как Щърбело и двете й подчинени са достигнали един от крайните софийски квартали-Княжево. Чистейки поредната спирка до тях спрял полски тир. Шофьора на голямото возило подал глават си, от прозореца и започнал да задава въпроси на перфектен полско-английски език, при което триото го гледало втрещено. Тогава Данчето скочила и се провикнала:

– Не ги гледай тея двете скочубри, я сам Щърбело и такава свирка, че ти заврътим, че ти се развражат вразките на обущата, ако не верваш питай у Факултето, сите ме знаят.

Пo време на обяснението беззъбата циганка не спираше да симулира орални ласки. Отговора на шофьора не закъсня, макар и грозна, дъртата циганка му се виждаше доста привлекателна, при положение, че е на път от 6 дни. Той отново каза нещо, което не бе разбрано от мургавите дами, но и те не се забавиха да му отговорят, като разбирасе Щърбело взе превес:

– Колко ли,  за 10 евро такъв минет, че ти направа, че свет, че ти се завие!

Добилата тен женица, предпочиташе да продаде  тялото си за равностойноста на 20 лева, пред това да изчисти около 30 спирки със колежките си, за да може да изкара същата сума. Така в процеса на разговора тя се качи в тира и с жестове, мимики и докосвания около слабините на водача успя да се споазумее с него. Те зарязаха двете й спътнички на спирката и потеглиха в посока Владая!

Тьй  като шофьора бързал прекалено много Щърбело трябвало да свърши работата в движение. Това би трябвало да ви дава повече яснота за снощният проблем с авариралия полски тир на владая/ развързали са му се връзките/.

Да се върнем отново към двете изоставени дами на спирката. Със нежния си загар по средата на зимата те привличали погледа на премръзналите перничани. Водачите на превозните средства, се отказвали да чакат за възможноста да преминат по международън път Е79. Така движението се пренасочвало към заобиколен път през кв. „Суходол“. Поради липса на градски траснпорт двете ромки прибягнали до действията на своята ръководителка. Успеха им бил неимоверен, около тях станало, като огромен музей за уникати, излези от употреба на познатата ви немска марка VW. Разбира се, че от време на време на фона на тези уникални автомобили изкачал и някой Баварски 500-конен  звяр /все пак спада на цените си казва думата/. Имайки предвид това, може би вече се досещате в какви автомобили са се качили Белата и Баб’ата, е разбира се не за 10 евро, но на фона на студа и 10 лева са си 10 лева. Избраните BMW-та  Е36 от двете ромки потеглили в посока Суходол.

Последното трябва да хвърля повече светлина относно двата закъсали автомобила в района на суходол със същата марка, които запушиха пътя през с.  Бучино и спряха едно от безкрайните ежедневни преселения на пернишкият народ. Повече информация за трио „ЛАЙНО“ не е получил никой. От общината отричат съществуването им. Дали са напуснали пределите на България!- Не, по скоро са сменили професията, но със сигорност не са станали жрици на любовта!